Любовта ни прилича на къща,
всеки стон, предизвикан от теб,
всяка дума, мълчание също
слагат тухла във общия ред!
Тук прокапа, Любими, тавана,
там заплашва да падне греда.
Знам, че можеш и сам, ала двама
по-успешно поправят Дома!
Извади от онези „пирони“,
дето нивга не хващат ръжда.
Знаеш - тези, които „отрони“
във съдбовния ден на Брега.
Ти не чакай да стане студено,
за да сложиш отново дърва,
нито давай снегът да превземе
едничката входна врата.
А пък аз ще ти готвя усмивки,
ще прекърпвам и стари мечти,
вечер в двама ни "виното пивко"
ще оставя горещи следи…
... Затова Любовта ни е къща
и е твърде уютна наглед.
Колко здрава и топла е всъщност
зависи само от мен и от теб!
© Таня Донова Все права защищены