Стига ми
Понякога ми стига да вали
и капките да падат по прозореца,
замислени за твоите очи,
нехаещи за времето и хората,
а дланите ми, пазещи те в тях,
да носят много дълго топлината ти,
открадната от снощния ни мрак...
И тихо да се стеле тишината ми.
И просто да си мисля, че те има,
във този свят на подлост и интрига.
Защото ти го правиш поносимо.
Понякога наистина ми стига.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариета Караджова Todos los derechos reservados
Това с интригата...Поздрав 