Sep 14, 2013, 6:45 PM

Стига ми 

  Poetry » Love
794 1 3

Понякога ми стига да вали

и капките да падат по прозореца,

замислени за твоите очи,

нехаещи за времето и хората,

а дланите ми, пазещи те в тях,

да носят много дълго топлината ти,

открадната от снощния ни мрак...

И тихо да се стеле тишината ми.

И просто да си мисля, че те има,

във този свят на подлост и интрига.

Защото ти го правиш поносимо.

Понякога наистина ми стига. 

 

 

© Мариета Караджова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??