Понякога ми стига да вали
и капките да падат по прозореца,
замислени за твоите очи,
нехаещи за времето и хората,
а дланите ми, пазещи те в тях,
да носят много дълго топлината ти,
открадната от снощния ни мрак...
И тихо да се стеле тишината ми.
И просто да си мисля, че те има,
във този свят на подлост и интрига.
Защото ти го правиш поносимо.
Понякога наистина ми стига.
© Мариета Караджова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Това с интригата...Поздрав