25 may 2018, 19:15

Стига ми

590 0 0

         

 

Не вярвам в любовта на думи, 
да ме обича всеки може така, 
действията ме интересуват, 
да стискаш и да не пускаш моята ръка!

 

Вълнуват ме очите, дали
във блясъка се отразявам, 
ако в тях не същeствуват искри,
по пътя си продължавам!

 

Думите не казват всичко,

душата си трябва да отвориш, 
ОБИЧАМ ТЕ не означава нищо,
ако сърцето не може да говори! 

 

До днес много ти се възхищавах,
ти ме ранявашя, а аз наивно ти прощавах,
с нокти по сърцето без милост  драскаше,
но слагам края на това - стига вече свърши се!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Чопакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...