25.05.2018 г., 19:15

Стига ми

591 0 0

         

 

Не вярвам в любовта на думи, 
да ме обича всеки може така, 
действията ме интересуват, 
да стискаш и да не пускаш моята ръка!

 

Вълнуват ме очите, дали
във блясъка се отразявам, 
ако в тях не същeствуват искри,
по пътя си продължавам!

 

Думите не казват всичко,

душата си трябва да отвориш, 
ОБИЧАМ ТЕ не означава нищо,
ако сърцето не може да говори! 

 

До днес много ти се възхищавах,
ти ме ранявашя, а аз наивно ти прощавах,
с нокти по сърцето без милост  драскаше,
но слагам края на това - стига вече свърши се!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Чопакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...