25.05.2018 г., 19:15

Стига ми

585 0 0

         

 

Не вярвам в любовта на думи, 
да ме обича всеки може така, 
действията ме интересуват, 
да стискаш и да не пускаш моята ръка!

 

Вълнуват ме очите, дали
във блясъка се отразявам, 
ако в тях не същeствуват искри,
по пътя си продължавам!

 

Думите не казват всичко,

душата си трябва да отвориш, 
ОБИЧАМ ТЕ не означава нищо,
ако сърцето не може да говори! 

 

До днес много ти се възхищавах,
ти ме ранявашя, а аз наивно ти прощавах,
с нокти по сърцето без милост  драскаше,
но слагам края на това - стига вече свърши се!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Чопакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...