25 мая 2018 г., 19:15

Стига ми

588 0 0

         

 

Не вярвам в любовта на думи, 
да ме обича всеки може така, 
действията ме интересуват, 
да стискаш и да не пускаш моята ръка!

 

Вълнуват ме очите, дали
във блясъка се отразявам, 
ако в тях не същeствуват искри,
по пътя си продължавам!

 

Думите не казват всичко,

душата си трябва да отвориш, 
ОБИЧАМ ТЕ не означава нищо,
ако сърцето не може да говори! 

 

До днес много ти се възхищавах,
ти ме ранявашя, а аз наивно ти прощавах,
с нокти по сърцето без милост  драскаше,
но слагам края на това - стига вече свърши се!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Чопакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...