Когато е в синхрон с болезнено дихание,
и с тупкането глухо на сърцето,
когато носи искрено, изпитано послание
перото, още топло, на поета,
тогава той, стихът, боли...
И щом се стрелва точно, пронизвайки душата,
затрогвайки я с пламъка мастилен,
щом дълго после в нея отекват пак словата,
като че трепетно камбани са забили,
тогава той, стихът, е жив...
08.12.06