9 дек. 2006 г., 08:48

Стих 

  Поэзия
610 0 10

 

 

Когато е в синхрон с болезнено дихание,

 

и с тупкането глухо на сърцето,

 

когато носи искрено, изпитано послание

 

перото, още топло, на поета,

 

тогава той, стихът, боли...

 

И щом се стрелва точно, пронизвайки душата,

 

затрогвайки я с пламъка мастилен,

 

щом дълго после в нея отекват пак словата,

 

като че трепетно камбани са забили,

 

тогава той, стихът, е жив...

 

 

08.12.06

© Дидислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е, когато имам подкрепата ви!
  • Изпипваш нещата, Дидислава, поздравления!
  • Благодаря ти, Романтични!
  • Твоите винаги са живи, Диди!!!
    Поздрави за чудесния стих!!!
  • Сърдечно благодаря!
  • Много е истинско!
    "Когато е в синхрон с болезнено дихание,
    и с тупкането глухо на сърцето,
    когато носи искрено, изпитано послание,
    перото, още топло, на поета,
    тогава той, стихът, боли..."
    И вълнуващо!



  • Като твоите...
    Като теб...
  • Стихът е стих...когато има форма и съдържание.
    Когато има послание.
    Жив е когато вложеното чувство в него докосва
    и искаш още и още да четеш и да се наслаждаваш....
  • Стихът е жив и боли...
    Браво Дидислава!
    Болезненото дихание на перото,пронизва!!!
  • Права си! Поздрав!
Предложения
: ??:??