Когато е в синхрон с болезнено дихание,
и с тупкането глухо на сърцето,
когато носи искрено, изпитано послание
перото, още топло, на поета,
тогава той, стихът, боли...
И щом се стрелва точно, пронизвайки душата,
затрогвайки я с пламъка мастилен,
щом дълго после в нея отекват пак словата,
като че трепетно камбани са забили,
тогава той, стихът, е жив...
08.12.06
© Дидислава All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
