Когато е в синхрон с болезнено дихание,
и с тупкането глухо на сърцето,
когато носи искрено, изпитано послание
перото, още топло, на поета,
тогава той, стихът, боли...
И щом се стрелва точно, пронизвайки душата,
затрогвайки я с пламъка мастилен,
щом дълго после в нея отекват пак словата,
като че трепетно камбани са забили,
тогава той, стихът, е жив...
08.12.06
© Дидислава All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
