20 nov 2013, 23:03

Стих 200+

  Poesía » Civil
497 1 0

2013

 

Мъчно ми е да гледам как системата ни мачка,

прави роби от всяко човешко същество.

Готови сме да се избием за една стотачка,

а не осъзнаваме, че всички сме едно.

 

Мъчно ми е да зависим от чужди интереси,

а всичко винаги да стига до личните облаги.

За своето си там, а за чуждото къде си?

 

Вятърът на промяна уж отново се надава,

а двадесет години минаха от предния такъв.

Между мен и теб един световен ред застава,

а властта си няма да дадат без кръв.

 

Ти и аз не сме различни, ние сме човеци все.

Те, също уж, водят се от тази раса,

но разликата е че ние хората човечни сме,

а те са там само за украса.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...