Стих 200+

2013

Мъчно ми е да гледам как системата ни мачка,

прави роби от всяко човешко същество.

Готови сме да се избием за една стотачка,

а не осъзнаваме, че всички сме едно.

Мъчно ми е да зависим от чужди интереси,

а всичко винаги да стига до личните облаги.

За своето си там, а за чуждото къде си?

Вятърът на промяна уж отново се надава,

а двадесет години минаха от предния такъв.

Между мен и теб един световен ред застава,

а властта си няма да дадат без кръв.

Ти и аз не сме различни, ние сме човеци все.

Те, също уж, водят се от тази раса,

но разликата е че ние хората човечни сме,

а те са там само за украса.