2013
Мъчно ми е да гледам как системата ни мачка,
прави роби от всяко човешко същество.
Готови сме да се избием за една стотачка,
а не осъзнаваме, че всички сме едно.
Мъчно ми е да зависим от чужди интереси,
а всичко винаги да стига до личните облаги.
За своето си там, а за чуждото къде си?
Вятърът на промяна уж отново се надава,
а двадесет години минаха от предния такъв.
Между мен и теб един световен ред застава,
а властта си няма да дадат без кръв.
Ти и аз не сме различни, ние сме човеци все.
Те, също уж, водят се от тази раса,
но разликата е че ние хората човечни сме,
а те са там само за украса.
© Явор Славов Всички права запазени