27 ene 2010, 19:57

Стих...

  Poesía
704 0 1

Стоманата, вградена, едноока, във погледа ти.
Свещената земя, която лазя. Събуждам се,
       но надали те мразя.
Обичам малкото, което си родила ти във мен.
   Треперя, жалко е, но става всеки ден.
Завиждам. Харесва ми това, което виждаш.
       Защото аз съм сляп.

Върни ме ти във времето, когато ме видя
        за първи път.
А аз усетих твойта плът. И мирис. Полет,
  звук на чистота.
         Сама ли си? Сама.

Сега е механично тракане. Клинично,
  тягостно протакане.
А смелото ни време, убило ромола
        на бързата вода?
И Юда имал е най-страшните приятели.
Скръб и болка, радост и тъга,
       борба - навреме си дошла.

    Живот - какво красиво име.
Нарекох те така, преди да се родиш.
А ти останал си си същият, непримиримата
           константа.
Целта на всяко съществуване, идеята,
чиято сила се врязва в космоса, разбива,
 пак мойте малки правила.
           Но виж - за тебе е дошла.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Владов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • харесах стехотворението - вплитането на унивелсалното и материалното в изобразяването на абстрактните понятия

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...