Стоманата, вградена, едноока, във погледа ти.
Свещената земя, която лазя. Събуждам се,
но надали те мразя.
Обичам малкото, което си родила ти във мен.
Треперя, жалко е, но става всеки ден.
Завиждам. Харесва ми това, което виждаш.
Защото аз съм сляп.
Върни ме ти във времето, когато ме видя
за първи път.
А аз усетих твойта плът. И мирис. Полет,
звук на чистота.
Сама ли си? Сама. ...