27 янв. 2010 г., 19:57

Стих...

701 0 1

Стоманата, вградена, едноока, във погледа ти.
Свещената земя, която лазя. Събуждам се,
       но надали те мразя.
Обичам малкото, което си родила ти във мен.
   Треперя, жалко е, но става всеки ден.
Завиждам. Харесва ми това, което виждаш.
       Защото аз съм сляп.

Върни ме ти във времето, когато ме видя
        за първи път.
А аз усетих твойта плът. И мирис. Полет,
  звук на чистота.
         Сама ли си? Сама.

Сега е механично тракане. Клинично,
  тягостно протакане.
А смелото ни време, убило ромола
        на бързата вода?
И Юда имал е най-страшните приятели.
Скръб и болка, радост и тъга,
       борба - навреме си дошла.

    Живот - какво красиво име.
Нарекох те така, преди да се родиш.
А ти останал си си същият, непримиримата
           константа.
Целта на всяко съществуване, идеята,
чиято сила се врязва в космоса, разбива,
 пак мойте малки правила.
           Но виж - за тебе е дошла.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Владов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесах стехотворението - вплитането на унивелсалното и материалното в изобразяването на абстрактните понятия

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...