30 ene 2007, 14:50

Стихче в хербария

  Poesía
1K 0 5

Като хербарий на цветя
посърна моята душа.
Листенцата пожълтели
моите мечти са взели.

Страница след страница
търся китка оживяла,
на гърба си нося раница,
мъка в себе си събрала.

И все търся пъстрота
сред сивите листа,
малко късче красота,
да сгрее моята душа.

И ето че накрая-на корицата
прочитам кратко стихче за любов.
И точно то е свещицата
вдъхнало ми вяра в тоз живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Насето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Някои от своята душа и хербарий няма да могат да направят.
    Поздрави, Насе!!!
  • Благодаря ти,Валери,че поне едно мое нещо си одобрил-това ме радва!
  • Този текст е най-истинският от няколкото, които прочетох от теб.
    Поздрав!
  • И все търся пъстрота
    сред сивите листа,
    малко късче красота,
    да сгрее моята душа.

    Ще я намерих, само се огледай, тя е около теб!
    Браво!!!
  • Красотата е навсякъде!
    Поздрави

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....