30 ene 2007, 14:50

Стихче в хербария

  Poesía
1K 0 5

Като хербарий на цветя
посърна моята душа.
Листенцата пожълтели
моите мечти са взели.

Страница след страница
търся китка оживяла,
на гърба си нося раница,
мъка в себе си събрала.

И все търся пъстрота
сред сивите листа,
малко късче красота,
да сгрее моята душа.

И ето че накрая-на корицата
прочитам кратко стихче за любов.
И точно то е свещицата
вдъхнало ми вяра в тоз живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Насето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Някои от своята душа и хербарий няма да могат да направят.
    Поздрави, Насе!!!
  • Благодаря ти,Валери,че поне едно мое нещо си одобрил-това ме радва!
  • Този текст е най-истинският от няколкото, които прочетох от теб.
    Поздрав!
  • И все търся пъстрота
    сред сивите листа,
    малко късче красота,
    да сгрее моята душа.

    Ще я намерих, само се огледай, тя е около теб!
    Браво!!!
  • Красотата е навсякъде!
    Поздрави

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...