30 ene 2007, 14:50

Стихче в хербария

  Poesía
1K 0 5

Като хербарий на цветя
посърна моята душа.
Листенцата пожълтели
моите мечти са взели.

Страница след страница
търся китка оживяла,
на гърба си нося раница,
мъка в себе си събрала.

И все търся пъстрота
сред сивите листа,
малко късче красота,
да сгрее моята душа.

И ето че накрая-на корицата
прочитам кратко стихче за любов.
И точно то е свещицата
вдъхнало ми вяра в тоз живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Насето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Някои от своята душа и хербарий няма да могат да направят.
    Поздрави, Насе!!!
  • Благодаря ти,Валери,че поне едно мое нещо си одобрил-това ме радва!
  • Този текст е най-истинският от няколкото, които прочетох от теб.
    Поздрав!
  • И все търся пъстрота
    сред сивите листа,
    малко късче красота,
    да сгрее моята душа.

    Ще я намерих, само се огледай, тя е около теб!
    Браво!!!
  • Красотата е навсякъде!
    Поздрави

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...