30.01.2007 г., 14:50

Стихче в хербария

1K 0 5

Като хербарий на цветя
посърна моята душа.
Листенцата пожълтели
моите мечти са взели.

Страница след страница
търся китка оживяла,
на гърба си нося раница,
мъка в себе си събрала.

И все търся пъстрота
сред сивите листа,
малко късче красота,
да сгрее моята душа.

И ето че накрая-на корицата
прочитам кратко стихче за любов.
И точно то е свещицата
вдъхнало ми вяра в тоз живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някои от своята душа и хербарий няма да могат да направят.
    Поздрави, Насе!!!
  • Благодаря ти,Валери,че поне едно мое нещо си одобрил-това ме радва!
  • Този текст е най-истинският от няколкото, които прочетох от теб.
    Поздрав!
  • И все търся пъстрота
    сред сивите листа,
    малко късче красота,
    да сгрее моята душа.

    Ще я намерих, само се огледай, тя е около теб!
    Браво!!!
  • Красотата е навсякъде!
    Поздрави

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....