Като хербарий на цветя
посърна моята душа.
Листенцата пожълтели
моите мечти са взели.
Страница след страница
търся китка оживяла,
на гърба си нося раница,
мъка в себе си събрала.
И все търся пъстрота
сред сивите листа,
малко късче красота,
да сгрее моята душа.
И ето че накрая-на корицата
прочитам кратко стихче за любов.
И точно то е свещицата
вдъхнало ми вяра в тоз живот.
© Насето Всички права запазени
Поздрави, Насе!!!