30.01.2007 г., 14:50

Стихче в хербария

1.1K 0 5

Като хербарий на цветя
посърна моята душа.
Листенцата пожълтели
моите мечти са взели.

Страница след страница
търся китка оживяла,
на гърба си нося раница,
мъка в себе си събрала.

И все търся пъстрота
сред сивите листа,
малко късче красота,
да сгрее моята душа.

И ето че накрая-на корицата
прочитам кратко стихче за любов.
И точно то е свещицата
вдъхнало ми вяра в тоз живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някои от своята душа и хербарий няма да могат да направят.
    Поздрави, Насе!!!
  • Благодаря ти,Валери,че поне едно мое нещо си одобрил-това ме радва!
  • Този текст е най-истинският от няколкото, които прочетох от теб.
    Поздрав!
  • И все търся пъстрота
    сред сивите листа,
    малко късче красота,
    да сгрее моята душа.

    Ще я намерих, само се огледай, тя е около теб!
    Браво!!!
  • Красотата е навсякъде!
    Поздрави

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...