***
Тръпнещо заспиваща е тихата нощ,
Омайващо приятни са лавандуловите цветове,
Щурците цирикат трели на любовта...
***
Останал сам,
без свойте мисли,
той срещна себе си.
***
Вятърът ласкаво гали косата й.
Забулена в облаци наднича Луната.
Молецът пърха в отраженията.
***
Восък капе по ръката ми,
Търся себе си във мрака...
Срещнах сянката самотна.
***
Спя и сънувам зелени листа.
Разпилява ги звън телефонен.
Пак загрижена е мама.
***
На покрива в очакване,
Скришом зад комина,
Две слънца залязват.
***
Кучето гони котето, а то бръмбара.
Жабка подскача, стоножка минава...
Кипи живота по земята.
***
Слънце, вятър, дъжд и сняг...
Пчелички бръмчат, самолети летят.
Събраха се сезоните в едно.
***
Сарказмът малко успокой.
Погледни петите свои.
О, музо где си ти, къде е чарът твой?
***
Звезди блещукат във нощта.
Далече са, но какво от това?
Плаче старата върба.
***
Мънички мушици пърхат
под прозореца и паяка ядосват.
Грохот на самолети...
***
Жаби крякат във тръстиката,
рибки скачат над водата,
а рибарите залагат стръвта.
***
Бучи водопада и пръски
пронизват тишината
във мойта душа...
***
Гумите пеят в рими на асфалта,
Очите ми шарят и поглъщат далечината,
Вятърът неразбираемо шепти на брадата ми.
***
“Дали е ден обикновен,
или така ми се струва...?”
Човешки мисли в късния следобед.
***
Птиче се изака на перваза,
муха прелита,
Всичко е прекрасно...
***
Като омагьосан стоя зад прозореца
и слушам как птичките чуруликат
на различни езици...
***
Войнишка стъпка връз мравуняк,
и дни наред борба...
Мравка тътри семенце огромно.
***
Събуди ме проливен дъжд.
Къде си слънчице любимо?
Жадувам за лъчите твои...
***
Щурчета пеят на луната.
Писука совата - любовен зов.
Ръмеж от ясното небе...
***
Пречистен се чувствам и лек
след банята гореща.
Ще ми се да полетя...
***
Ситен ръмеж във
майския ден студен,
медени целувки...
***
Нощна пеперуда се блъска
в стените на банята.
Горещ вечерен душ...
***
Звуци, различно преплетени
вибрират и галят слухът ми.
Музика с камъни в нея...
***
Пухкави облаци,
мирис на бор...
Славеи пеят за любовта.
***
Мъниче пърха
по асфалта.
Разходка в джоб.
***
Ясни мисли
в мътния следобед.
Пороен дъжд.
***
Различни чувства и мисли
след толкова години.
Майка и син.
***
Щъпуркат парапланиристи
по хълма оголен.
Прелитам над сокол и тръпна...
***
Чай от мащерка,
идеи за хайкута,
изгубен залез...
***
От птичи поглед с развети коси,
наслада за духа и душата.
О, омайни езера...
***
Борови гори отвред,
Вода като бистра сълза,
Чувства най-различни...
***
Хора различни празнуват,
а други, своите чувства прикриват.
Сватба е - ден като ден.
***
Високи и странни скали,
красиво изваяни с времето,
легенди и радостни дни.
***
Весели сънища
в прохладната нощ,
смеем се насън.
***
Поседнала край доматките
тя бели ли бели чушчици...
Щъкащи пилета из двора.
***
Вечерна разходка
из притихналия гарадок.
Среща с тантурест таралеж.
***
След прекрасния обяд
почистваш масата,
пея и свиря за теб.
***
Облачен чудесен ден,
спокойна тиха вечер,
гушалчета под одеяло...
***
Болни, но доволни
под душа посрещаме новия век.
Зелена свещ огрява мрака...
***
След чайчета прекрасни
стоя смутен с клавиатурата под пръстите,
разходка искаш ти, а хайкута чета ти...
***
Свободата да избираш,
свободата да си там, където искаш,
свободата да си ТИ, какъвто си...
***
Разходка до могилка,
вкусна зелка,
бобец, билка...
***
В студеното бунгало,
вечер след вечер,
различни кревати...
***
Притиска се в коленете ми
кучката и галим я зад ушите.
Имаме си нова приятелка...
***
Рано сутринта
със чайче във ръка,
сънища разказваме си.
***
Преди да падне големия сняг
изчезна прекрасната Вихра,
лека полека изчезва надеждата...
***
С новата година и Вихра пристигна,
върна се тя в свойта колиба.
Радостни сълзи в очите ни...
***
Във тихата и мразовита утрин,
красиво блещукат кристалите
по клонките на дърветата.
***
Малката мушица иска май лъжица,
че не й достига от сламката да пие!
Упражнения тя прави и хич не се мае...
***
Сокол се спуска във атака,
бинокъл вдигам и съзирам -
клати соколицата…
***
Решил човек да потвори
и седнал да хайкува -
досадни изисквания…
***
Дъждове и жеги, наводнения и суша,
Множество страдания по цялата земя,
Трудна година…
&&&
Радост в къщи - бебенце прекрасно,
Времето лети си - двойно по-голямо
стана Бънцето засмяно!
***
С бебе във ръцете, с тръни по краката,
бера смокинки в августовско утро.
“Помощниче” си имам- чантата изяде…
***
Пак се носи мощен рев.
Гладното ми бебенце!
Среднощни хайкута редя…
***
Музика, стих, песен любима.
Думи различни на белия лист…
Кой забравя да диша?
***
Самотна малка гарга
и протегната ръка…
Щурета за вечеря!
***
О, изгреви омайни свежи.
О, залези прекрасни, топли.
О, дни и нощи окрилени…
***
Спри, почакай миг красив!
Опитвам се да помня,
но са много…
***
Ех, Мирзакарим,
как ме разсмя и разплака
едновременно, Мирзакарим…
***
В листака пълзи малкото бебе.
На тати и мама юначе...
Гагулче прекрасно!
***
Бебчо изправя се
и хуква към кревата...
Прощапулник!
***
Пиша хайкута в тъмната, безлунна и студена нощ.
Разделя ни цял Балкан, но сме на дъх разстояние.
Само да затворя очи...
***
Жадни за ласки, гладни за нежност,
търсещи внимание и закрила...
Шест котешки бебета.
***
В простора е прекрасно,
но няма място за тялото там...
Дали!?!
***
Вяра, надежда и любов!
Музика в душата...
Не изпускай нито за момент нещата!
***
Късно сутринта с чайче във ръка
възхищавам се и оценявам значението на БУРКАНА...
Няма мед!
***
Расте пред очите ни малкия Джиджо,
Растат и децата наоколо...
О, сънища странни!
***
Нощ след нощ пред телевизора,
Минават дните в празнота,
Вися като паяк без крака...
***
Израстна бебе пред очите ни
и в миг превърна се в момче!
Ден за подстрижки.
***
Ден след ден пред компютъра,
Спомени във нули и единици.
Филмчета за Боби.
***
Объркан съм във всекидневието.
В борба със силното течение,
Вместо подкрепа чувствам самота...
***
Поредният изпуснат залез премина в нощта
Приказват ли, приказват хората...
Дежуря смеейки се...
***
Забравям всичко,
потъвам във водовъртежа на живота.
Опомням се за кратко…
***
Озариха ме мисли, но отлетяха на някъде,
Ето пак се завръщат откъслечно...
Заобиколени ни сме от информация.
***
Две сънени очи прогледнаха във утринта...
Две търсещи ръце протегнаха се към света...
Две сгушени души, постигнали една мечта...
***
Под нежните езерни вълни
плуват сомове снажни...
Сумракът приижда със залеза...
***
Като раче-осмокраче
сътворих си тайку-байку
отзад - напред...
***
Тра-ла-ла, тра-ла-ла
тананикам си сега...
Мразуляци в светлия ден.
***
Лудост обзема
целия свят, пред PC
втренчено стоят...
***
Бебе прекрасно
пръкна се пред нас сега,
срязах пъпна връв...
***
Пак се носи рев.
Гладното ми бебенце!
Хайкута редя…
© Атанас Коев Todos los derechos reservados