2 feb 2006, 1:58

Стихчета от ЖИВОТА 

  Poesía
3222 0 2


***
Тръпнещо заспиваща е тихата нощ,
Омайващо приятни са лавандуловите цветове,
Щурците цирикат трели на любовта...


***
Останал сам,
без свойте мисли,
той срещна себе си.


***
Вятърът ласкаво гали косата й.
Забулена в облаци наднича Луната.
Молецът пърха в отраженията.


***
Восък капе по ръката ми,
Търся себе си във мрака...
Срещнах сянката самотна.


***
Спя и сънувам зелени листа.
Разпилява ги звън телефонен.
Пак загрижена е мама.


***
На покрива в очакване,
Скришом зад комина,
Две слънца залязват.


***
Кучето гони котето, а то бръмбара.
Жабка подскача, стоножка минава...
Кипи живота по земята.


***
Слънце, вятър, дъжд и сняг...
Пчелички бръмчат, самолети летят.
Събраха се сезоните в едно.


***
Сарказмът малко успокой.
Погледни петите свои.
О, музо где си ти, къде е чарът твой?


***
Звезди блещукат във нощта.
Далече са, но какво от това?
Плаче старата върба.


***
Мънички мушици пърхат
под прозореца и паяка ядосват.
Грохот на самолети...


***
Жаби крякат във тръстиката,
рибки скачат над водата,
а рибарите залагат стръвта.


***
Бучи водопада и пръски
пронизват тишината
във мойта душа...


***
Гумите пеят в рими на асфалта,
Очите ми шарят и поглъщат далечината,
Вятърът неразбираемо шепти на брадата ми.


***
“Дали е ден обикновен,
или така ми се струва...?”
Човешки мисли в късния следобед.


***
Птиче се изака на перваза,
муха прелита,
Всичко е прекрасно...


***
Като омагьосан стоя зад прозореца
и слушам как птичките чуруликат
на различни езици...


***
Войнишка стъпка връз мравуняк,
и дни наред  борба...
Мравка тътри семенце огромно.


***
Събуди ме проливен дъжд.
Къде си слънчице любимо?
Жадувам за лъчите твои...


***
Щурчета пеят на луната.
Писука совата - любовен зов.
Ръмеж от ясното небе...


***
Пречистен се чувствам и лек
след банята гореща.
Ще ми се да полетя...


***
Ситен ръмеж във
майския ден студен,
медени целувки...


***
Нощна пеперуда се блъска
в стените на банята.
Горещ вечерен душ...


***
Звуци, различно преплетени
вибрират и галят слухът ми.
Музика с камъни в нея...


***
Пухкави облаци,
мирис на бор...
Славеи пеят за любовта.


***
Мъниче пърха
по асфалта.
Разходка в джоб.


***
Ясни мисли
в мътния следобед.
Пороен дъжд.


***
Различни чувства и мисли
след толкова години.
Майка и син.


***
Щъпуркат парапланиристи
по хълма оголен.
Прелитам над сокол и тръпна...


***
Чай от мащерка,
идеи за хайкута,
изгубен залез...


***
От птичи поглед с развети коси,
наслада за духа и душата.
О, омайни езера...


***
Борови гори отвред,
Вода като бистра сълза,
Чувства най-различни...


***
Хора различни празнуват,
а други, своите чувства прикриват.
Сватба е - ден като ден.


***
Високи и странни скали,
красиво изваяни с времето,
легенди и радостни дни.


***
Весели сънища
в прохладната нощ,
смеем се насън.


***
Поседнала край доматките
тя бели ли бели чушчици...
Щъкащи пилета из двора.



***
Вечерна разходка
из притихналия гарадок.
Среща с тантурест таралеж.


***
След прекрасния обяд
почистваш масата,
пея и свиря за теб.


***
Облачен чудесен ден,
спокойна тиха вечер,
гушалчета под одеяло...


***
Болни, но доволни
под душа посрещаме новия век.
Зелена свещ огрява мрака...


***
След чайчета прекрасни
стоя смутен с клавиатурата под пръстите,
разходка искаш ти, а хайкута чета ти...


***
Свободата да избираш,
свободата да си там, където искаш,
свободата  да си ТИ, какъвто си...


***
Разходка до могилка,
вкусна зелка,
бобец, билка...


***
В студеното бунгало,
вечер след вечер,
различни кревати...


***
Притиска се в коленете ми
кучката и галим я зад ушите.
Имаме си нова приятелка...


***
Рано сутринта
със чайче във ръка,
сънища разказваме си.


***
Преди да падне големия сняг
изчезна прекрасната Вихра,
лека полека изчезва надеждата...


***
С новата година и Вихра пристигна,
върна се тя в свойта колиба.
Радостни сълзи в очите ни...


***
Във тихата и мразовита утрин,
красиво блещукат кристалите
по клонките на дърветата.


***
Малката мушица иска май лъжица,
че не й достига от сламката да пие!
Упражнения тя прави и хич не се мае...


***
Сокол се спуска във атака,
бинокъл вдигам и съзирам -
клати соколицата…


***
Решил човек да потвори
и седнал да хайкува -
досадни изисквания…


***
Дъждове и жеги, наводнения и суша,
Множество страдания по цялата земя,
Трудна година…


&&&
Радост в къщи - бебенце прекрасно,
Времето лети си - двойно по-голямо
стана Бънцето засмяно!


***
С бебе във ръцете, с тръни по краката,
бера смокинки в августовско утро.
“Помощниче” си имам- чантата изяде…


***
Пак се носи мощен рев.
Гладното ми бебенце!
Среднощни хайкута редя…


***
Музика, стих, песен любима.
Думи различни на белия лист…
Кой забравя да диша?


***
Самотна малка гарга
и протегната ръка…
Щурета за вечеря!


***
О, изгреви омайни свежи.
О, залези прекрасни, топли.
О, дни и нощи окрилени…


***
Спри, почакай миг красив!
Опитвам се да помня,
но са много…


***
Ех, Мирзакарим,
как ме разсмя и разплака
едновременно, Мирзакарим…


***
В листака пълзи малкото бебе.
На тати и мама юначе...
Гагулче прекрасно!


***
Бебчо изправя се
и хуква към кревата...
Прощапулник!


***
Пиша хайкута в тъмната, безлунна и студена нощ.
Разделя ни цял Балкан, но сме на дъх разстояние.
Само да затворя очи...


***
Жадни за ласки, гладни за нежност,
търсещи  внимание и закрила...
Шест котешки бебета.


***
В простора е прекрасно,
но няма място за тялото там...
Дали!?!


***
Вяра, надежда и любов!
Музика в душата...
Не изпускай нито за момент нещата!


***
Късно сутринта с чайче във ръка
възхищавам се и оценявам значението на БУРКАНА...
Няма мед!


***
Расте пред очите ни малкия Джиджо,
Растат и децата наоколо...
О, сънища странни!


***
Нощ след нощ пред телевизора,
Минават дните в празнота,
Вися като паяк без крака...


***
Израстна бебе пред очите ни
и в миг превърна се в момче!
Ден за подстрижки.


***
Ден след ден пред компютъра,
Спомени във нули и единици.
Филмчета за Боби.


***
Объркан съм във всекидневието.
В борба със силното течение,
Вместо подкрепа чувствам самота...


***
Поредният изпуснат залез премина в нощта
Приказват ли, приказват хората...
Дежуря смеейки се...


***
Забравям всичко,
потъвам във водовъртежа на живота.
Опомням се за кратко…


***
Озариха ме мисли, но отлетяха на някъде,
Ето пак се завръщат откъслечно...
Заобиколени ни сме от информация.


***
Две сънени очи прогледнаха във утринта...
Две търсещи ръце протегнаха се към света...
Две сгушени души, постигнали една мечта...


***
Под нежните езерни вълни
плуват сомове снажни...
Сумракът приижда със залеза...


***
Като раче-осмокраче
сътворих си тайку-байку
отзад - напред...


***
Тра-ла-ла, тра-ла-ла
тананикам си сега...
Мразуляци в светлия ден.


***
Лудост обзема
целия свят, пред PC
втренчено стоят...


***
Бебе прекрасно
пръкна се пред нас сега,
срязах пъпна връв...


***
Пак се носи рев.
Гладното ми бебенце!
Хайкута редя…

 

 

© Атанас Коев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, но май ще трябва да ги направя на две или три части, че се е получило дълго?
  • харесва ми този стил. От мен 6 за това.
Propuestas
: ??:??