2.02.2006 г., 1:58

Стихчета от ЖИВОТА

3.4K 0 2


***
Тръпнещо заспиваща е тихата нощ,
Омайващо приятни са лавандуловите цветове,
Щурците цирикат трели на любовта...


***
Останал сам,
без свойте мисли,
той срещна себе си.


***
Вятърът ласкаво гали косата й.
Забулена в облаци наднича Луната.
Молецът пърха в отраженията.


***
Восък капе по ръката ми,
Търся себе си във мрака...
Срещнах сянката самотна.


***
Спя и сънувам зелени листа.
Разпилява ги звън телефонен.
Пак загрижена е мама.


***
На покрива в очакване,
Скришом зад комина,
Две слънца залязват.


***
Кучето гони котето, а то бръмбара.
Жабка подскача, стоножка минава...
Кипи живота по земята.


***
Слънце, вятър, дъжд и сняг...
Пчелички бръмчат, самолети летят.
Събраха се сезоните в едно.


***
Сарказмът малко успокой.
Погледни петите свои.
О, музо где си ти, къде е чарът твой?


***
Звезди блещукат във нощта.
Далече са, но какво от това?
Плаче старата върба.


***
Мънички мушици пърхат
под прозореца и паяка ядосват.
Грохот на самолети...


***
Жаби крякат във тръстиката,
рибки скачат над водата,
а рибарите залагат стръвта.


***
Бучи водопада и пръски
пронизват тишината
във мойта душа...


***
Гумите пеят в рими на асфалта,
Очите ми шарят и поглъщат далечината,
Вятърът неразбираемо шепти на брадата ми.


***
“Дали е ден обикновен,
или така ми се струва...?”
Човешки мисли в късния следобед.


***
Птиче се изака на перваза,
муха прелита,
Всичко е прекрасно...


***
Като омагьосан стоя зад прозореца
и слушам как птичките чуруликат
на различни езици...


***
Войнишка стъпка връз мравуняк,
и дни наред  борба...
Мравка тътри семенце огромно.


***
Събуди ме проливен дъжд.
Къде си слънчице любимо?
Жадувам за лъчите твои...


***
Щурчета пеят на луната.
Писука совата - любовен зов.
Ръмеж от ясното небе...


***
Пречистен се чувствам и лек
след банята гореща.
Ще ми се да полетя...


***
Ситен ръмеж във
майския ден студен,
медени целувки...


***
Нощна пеперуда се блъска
в стените на банята.
Горещ вечерен душ...


***
Звуци, различно преплетени
вибрират и галят слухът ми.
Музика с камъни в нея...


***
Пухкави облаци,
мирис на бор...
Славеи пеят за любовта.


***
Мъниче пърха
по асфалта.
Разходка в джоб.


***
Ясни мисли
в мътния следобед.
Пороен дъжд.


***
Различни чувства и мисли
след толкова години.
Майка и син.


***
Щъпуркат парапланиристи
по хълма оголен.
Прелитам над сокол и тръпна...


***
Чай от мащерка,
идеи за хайкута,
изгубен залез...


***
От птичи поглед с развети коси,
наслада за духа и душата.
О, омайни езера...


***
Борови гори отвред,
Вода като бистра сълза,
Чувства най-различни...


***
Хора различни празнуват,
а други, своите чувства прикриват.
Сватба е - ден като ден.


***
Високи и странни скали,
красиво изваяни с времето,
легенди и радостни дни.


***
Весели сънища
в прохладната нощ,
смеем се насън.


***
Поседнала край доматките
тя бели ли бели чушчици...
Щъкащи пилета из двора.



***
Вечерна разходка
из притихналия гарадок.
Среща с тантурест таралеж.


***
След прекрасния обяд
почистваш масата,
пея и свиря за теб.


***
Облачен чудесен ден,
спокойна тиха вечер,
гушалчета под одеяло...


***
Болни, но доволни
под душа посрещаме новия век.
Зелена свещ огрява мрака...


***
След чайчета прекрасни
стоя смутен с клавиатурата под пръстите,
разходка искаш ти, а хайкута чета ти...


***
Свободата да избираш,
свободата да си там, където искаш,
свободата  да си ТИ, какъвто си...


***
Разходка до могилка,
вкусна зелка,
бобец, билка...


***
В студеното бунгало,
вечер след вечер,
различни кревати...


***
Притиска се в коленете ми
кучката и галим я зад ушите.
Имаме си нова приятелка...


***
Рано сутринта
със чайче във ръка,
сънища разказваме си.


***
Преди да падне големия сняг
изчезна прекрасната Вихра,
лека полека изчезва надеждата...


***
С новата година и Вихра пристигна,
върна се тя в свойта колиба.
Радостни сълзи в очите ни...


***
Във тихата и мразовита утрин,
красиво блещукат кристалите
по клонките на дърветата.


***
Малката мушица иска май лъжица,
че не й достига от сламката да пие!
Упражнения тя прави и хич не се мае...


***
Сокол се спуска във атака,
бинокъл вдигам и съзирам -
клати соколицата…


***
Решил човек да потвори
и седнал да хайкува -
досадни изисквания…


***
Дъждове и жеги, наводнения и суша,
Множество страдания по цялата земя,
Трудна година…


&&&
Радост в къщи - бебенце прекрасно,
Времето лети си - двойно по-голямо
стана Бънцето засмяно!


***
С бебе във ръцете, с тръни по краката,
бера смокинки в августовско утро.
“Помощниче” си имам- чантата изяде…


***
Пак се носи мощен рев.
Гладното ми бебенце!
Среднощни хайкута редя…


***
Музика, стих, песен любима.
Думи различни на белия лист…
Кой забравя да диша?


***
Самотна малка гарга
и протегната ръка…
Щурета за вечеря!


***
О, изгреви омайни свежи.
О, залези прекрасни, топли.
О, дни и нощи окрилени…


***
Спри, почакай миг красив!
Опитвам се да помня,
но са много…


***
Ех, Мирзакарим,
как ме разсмя и разплака
едновременно, Мирзакарим…


***
В листака пълзи малкото бебе.
На тати и мама юначе...
Гагулче прекрасно!


***
Бебчо изправя се
и хуква към кревата...
Прощапулник!


***
Пиша хайкута в тъмната, безлунна и студена нощ.
Разделя ни цял Балкан, но сме на дъх разстояние.
Само да затворя очи...


***
Жадни за ласки, гладни за нежност,
търсещи  внимание и закрила...
Шест котешки бебета.


***
В простора е прекрасно,
но няма място за тялото там...
Дали!?!


***
Вяра, надежда и любов!
Музика в душата...
Не изпускай нито за момент нещата!


***
Късно сутринта с чайче във ръка
възхищавам се и оценявам значението на БУРКАНА...
Няма мед!


***
Расте пред очите ни малкия Джиджо,
Растат и децата наоколо...
О, сънища странни!


***
Нощ след нощ пред телевизора,
Минават дните в празнота,
Вися като паяк без крака...


***
Израстна бебе пред очите ни
и в миг превърна се в момче!
Ден за подстрижки.


***
Ден след ден пред компютъра,
Спомени във нули и единици.
Филмчета за Боби.


***
Объркан съм във всекидневието.
В борба със силното течение,
Вместо подкрепа чувствам самота...


***
Поредният изпуснат залез премина в нощта
Приказват ли, приказват хората...
Дежуря смеейки се...


***
Забравям всичко,
потъвам във водовъртежа на живота.
Опомням се за кратко…


***
Озариха ме мисли, но отлетяха на някъде,
Ето пак се завръщат откъслечно...
Заобиколени ни сме от информация.


***
Две сънени очи прогледнаха във утринта...
Две търсещи ръце протегнаха се към света...
Две сгушени души, постигнали една мечта...


***
Под нежните езерни вълни
плуват сомове снажни...
Сумракът приижда със залеза...


***
Като раче-осмокраче
сътворих си тайку-байку
отзад - напред...


***
Тра-ла-ла, тра-ла-ла
тананикам си сега...
Мразуляци в светлия ден.


***
Лудост обзема
целия свят, пред PC
втренчено стоят...


***
Бебе прекрасно
пръкна се пред нас сега,
срязах пъпна връв...


***
Пак се носи рев.
Гладното ми бебенце!
Хайкута редя…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Коев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, но май ще трябва да ги направя на две или три части, че се е получило дълго?
  • харесва ми този стил. От мен 6 за това.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...