Сърцето ми заби камбанено,
с пороя на априлски дъжд
и сто стихии, неудавени
нахлуха някак изведнъж.
Дали от удари получени –
сърцето тъжно онемя
и някак си потайно сгушено,
остана с чувство на вина.
И куп въпроси, незададени
увиснаха сред тишина,
а отговори недочакани
родиха празна самота. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse