Стихии
Сърцето ми заби камбанено,
с пороя на априлски дъжд
и сто стихии, неудавени
нахлуха някак изведнъж.
Дали от удари получени –
сърцето тъжно онемя
и някак си потайно сгушено,
остана с чувство на вина.
И куп въпроси, незададени
увиснаха сред тишина,
а отговори недочакани
родиха празна самота.
И станах дяволски прилична,
с усмивка все едно от филм,
и в мен стихиите заключих –
опитах се да съм със стил.
Но не успях. А знам цената
и лицемерието знам.
И как боли, уви лъжата –
приятелството е до там.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
