danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
7.04.2011 г., 23:08 ч.

Стихии 

  Поезия » Друга
877 0 8

Сърцето ми заби камбанено,

с пороя на априлски дъжд

и сто стихии, неудавени

нахлуха някак изведнъж.

 

Дали от удари получени –

сърцето тъжно онемя

и някак си потайно сгушено,

остана с чувство на вина.

 

И куп въпроси, незададени

увиснаха сред тишина,

а отговори недочакани

родиха празна самота.

 

И станах дяволски прилична,

с усмивка все едно от филм,

и в мен стихиите заключих –

опитах се да съм със стил.

 

Но не успях. А знам цената

и лицемерието знам.

И как боли, уви лъжата –

приятелството е до там.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??