Стихии

Да връхлитат бури, урагани,

да прииждат силни ветрове.

Да се кършат клони, длани...

да се късат светове, сърца на две...

Да се срути всичко, както могат 

да се срутят и човешките мечти...

да избухне всичко във пожари,

като моята душа да се изпепели...

Да се удави всичко в океани,

да потъне като мене във сълзи...

Като стъкло, на хиляди парченца,

светът прекрасен да се потроши...

Ела! От отломки, прах и пепел,

накарай Феникс да се прероди! 

Едвали и светът ще понесе товара

на стихиите, които ми изпрати ти.