Стихии

Poetry » Love

947 0 0

Да връхлитат бури, урагани,

да прииждат силни ветрове.

Да се кършат клони, длани...

да се късат светове, сърца на две...

Да се срути всичко, както могат

да се срутят и човешките мечти...

да избухне всичко във пожари,

като моята душа да се изпепели...

Да се удави всичко в океани,

да потъне като мене във сълзи...

Като стъкло, на хиляди парченца,

светът прекрасен да се потроши...

Ела! От отломки, прах и пепел,

накарай Феникс да се прероди!

Едвали и светът ще понесе товара

на стихиите, които ми изпрати ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0