5 nov 2009, 22:24

Стихийно

882 1 5

Във ранна утрин буди ме гласът ти,

във късна нощ ръцете ме приспиват,

попива тялото ми твойте пръсти,

а устните ти дяволски опиват...

 

 

Очите ти са моята утеха

и храм за чувствената гръд,

очите ти са буря във морето,

стихийно приютили нежна плът...

 

 

Сърцето ми умело приласкаваш,

очите пълниш със мечти,

душата ми превръщаш във жарава,

страстта разпалваш, тялото гори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...