5.11.2009 г., 22:24

Стихийно

879 1 5

Във ранна утрин буди ме гласът ти,

във късна нощ ръцете ме приспиват,

попива тялото ми твойте пръсти,

а устните ти дяволски опиват...

 

 

Очите ти са моята утеха

и храм за чувствената гръд,

очите ти са буря във морето,

стихийно приютили нежна плът...

 

 

Сърцето ми умело приласкаваш,

очите пълниш със мечти,

душата ми превръщаш във жарава,

страстта разпалваш, тялото гори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...