Стихия

25 ago 2018, 22:12

Poesía » Filosófica

1433 2 3

Стихия

В полунощ заваля.

И не спря до разсъмване.

Сякаш сводът над нас се продъни.

Много дъжд се изля.

И усещахме в тъмното,

как земята безмълвно потъва.

Нетърпимо боли.

Сам разбираш, че в хаоса

безнадеждно се дави трудът ти.

Продължава. Вали.

И стърчат като фалоси

оголели дървета край пътя.

Ние също стърчим.

По - безсилни от всякога.

Като чужди провисват ръцете.

Гръмогласно мълчим

в нетърпимо очакване

да ни хванат и нас бесовете.

Отвратителна ѐ,

тая наша безпомощност.

Тя до шушка душата ограбва.

Със стихия човек

не си прави компромиси,

а се бори до смърт ако трябва.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Mimoza20 (Мария Николова)

2018-08-29T15:08:00+03:00

Харесах.Извличам си поука..
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-08-26T06:48:27+03:00

Хареса ми творбата! Разбирам я. Поздрави!
voda (Елица Ангелова)

2018-08-25T23:35:49+03:00

"Със стихия човек
не си прави компромиси,
а се бори до смърт ако трябва."
Споделям посланието!