Стихия
Стихия
В полунощ заваля.
И не спря до разсъмване.
Сякаш сводът над нас се продъни.
Много дъжд се изля.
И усещахме в тъмното,
как земята безмълвно потъва.
Нетърпимо боли.
Сам разбираш, че в хаоса
безнадеждно се дави трудът ти.
Продължава. Вали.
И стърчат като фалоси
оголели дървета край пътя.
Ние също стърчим.
По - безсилни от всякога.
Като чужди провисват ръцете.
Гръмогласно мълчим
в нетърпимо очакване
да ни хванат и нас бесовете.
Отвратителна ѐ,
тая наша безпомощност.
Тя до шушка душата ограбва.
Със стихия човек
не си прави компромиси,
а се бори до смърт ако трябва.
© Александър Калчев All rights reserved.
