alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
25.08.2018 г., 22:12 ч.

Стихия 

  Поезия » Философска
1128 2 3

Стихия

 

В полунощ заваля.

И не спря до разсъмване.

Сякаш сводът над нас се продъни.

Много дъжд се изля.

И усещахме в тъмното,       

как земята безмълвно потъва.

 

Нетърпимо боли.

Сам разбираш, че в хаоса

безнадеждно се дави трудът ти.

Продължава. Вали.

И стърчат като фалоси

оголели дървета край пътя.

 

Ние също стърчим.

По - безсилни от всякога.

Като чужди провисват ръцете.

Гръмогласно мълчим

в нетърпимо очакване

да ни хванат и нас бесовете.

 

Отвратителна ѐ,

тая наша безпомощност.

Тя до шушка душата ограбва.

Със стихия човек

не си прави компромиси,

а се бори до смърт ако трябва.

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??