4 ene 2018, 10:34

Стихия

618 1 0

Неуморно вятърът се вие,
подивяло с ярост стене.
Изведнъж утихне...
та поспре се.
Уж.
Но с нова сила
ураган започва да извива.
И небето синьо-черно става,
та духа ти мигом се сломява.

Че какви са тез очи?
Ту летен бриз, ту буря в тях бушува,
ту пламък пламва,
ту на сажди всичко става.

С допир едновременно тъй нежен,
нерешителен, необуздан,
като звяр плътта ми ти раздираш.
С глас изпълнен със страст, желание
и плам
чувствата ми плахи провокираш.

После, нека всичко в прах потъне,
ала спомена да ни остане
запечатан силно върху устните ти
и попил дълбоко в кожата ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Litta Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...