Стихия

4.01.2018 г., 10:34 ч.

Поезия » Любовна

449 1 0

Неуморно вятърът се вие,
подивяло с ярост стене.
Изведнъж утихне...
та поспре се.
Уж.
Но с нова сила
ураган започва да извива.
И небето синьо-черно става,
та духа ти мигом се сломява.
Че какви са тез очи?
Ту летен бриз, ту буря в тях бушува,
ту пламък пламва, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Стихия

Искате да прочетете повече?

Предложения