11 jul 2007, 10:05

Стихия 

  Poesía
1516 1 14
  Покорна не мога да бъда,
  щом в душата си нося стихия,
  която все тъй във мене бушува
  красива, нестихваща, дива.

  Затова обичай ме просто такава,
  неподправена с тънка гримаса
  и любовта ни - запалена клада,
  не поливай с вода да угасва.

  А люби ме с охота и нека,
  че грешни били сме разправят,
  онези злочести душици, които
  що е нежност и ласки още не знаят.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??