Стихия
Покорна не мога да бъда,
щом в душата си нося стихия,
която все тъй във мене бушува
красива, нестихваща, дива.
Затова обичай ме просто такава,
неподправена с тънка гримаса
и любовта ни - запалена клада,
не поливай с вода да угасва.
А люби ме с охота и нека,
че грешни били сме разправят,
онези злочести душици, които
що е нежност и ласки още не знаят.
щом в душата си нося стихия,
която все тъй във мене бушува
красива, нестихваща, дива.
Затова обичай ме просто такава,
неподправена с тънка гримаса
и любовта ни - запалена клада,
не поливай с вода да угасва.
А люби ме с охота и нека,
че грешни били сме разправят,
онези злочести душици, които
що е нежност и ласки още не знаят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивето Всички права запазени
