11.07.2007 г., 10:05 ч.

Стихия 

  Поезия
1371 1 14
  Покорна не мога да бъда,
  щом в душата си нося стихия,
  която все тъй във мене бушува
  красива, нестихваща, дива.

  Затова обичай ме просто такава,
  неподправена с тънка гримаса
  и любовта ни - запалена клада,
  не поливай с вода да угасва.

  А люби ме с охота и нека,
  че грешни били сме разправят,
  онези злочести душици, които
  що е нежност и ласки още не знаят.

© Ивето Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??