Jul 11, 2007, 10:05 AM

Стихия 

  Poetry
1372 1 14
  Покорна не мога да бъда,
  щом в душата си нося стихия,
  която все тъй във мене бушува
  красива, нестихваща, дива.

  Затова обичай ме просто такава,
  неподправена с тънка гримаса
  и любовта ни - запалена клада,
  не поливай с вода да угасва.

  А люби ме с охота и нека,
  че грешни били сме разправят,
  онези злочести душици, които
  що е нежност и ласки още не знаят.

© Ивето All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??