IVETO_tattoo (Ивето) IVETO_tattoo (Ивето)
87
Jul 11, 2007, 10:05 AM

Стихия

  Poetry
1.9K 1 14
  Покорна не мога да бъда,
  щом в душата си нося стихия,
  която все тъй във мене бушува
  красива, нестихваща, дива.

  Затова обичай ме просто такава,
  неподправена с тънка гримаса
  и любовта ни - запалена клада,
  не поливай с вода да угасва.

  А люби ме с охота и нека,
  че грешни били сме разправят,
  онези злочести душици, които
  що е нежност и ласки още не знаят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9