29 jun 2017, 16:40

Стихията жена 

  Poesía » Otra
363 0 2


 

Жената носи в нея нежност и надежда, 
като искрица в тъмна нощ пламти. 
Светът през своите очи поглежда 
и прави го по-светъл и красив.

 

Жената е усмивката изгряла, 
в мрачни дни за да те теши. 
Жената е и майчица засмяна, 
с нежни ласки болката руши.

 

Жената е като стихия бяла 
и снежна буря във студени дни, 
но после като топло лято пак изгрява 
и носи радост и щастливи дни.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??