Стихията жена
543
0
2
Жената носи в нея нежност и надежда,
като искрица в тъмна нощ пламти.
Светът през своите очи поглежда
и прави го по-светъл и красив.
Жената е усмивката изгряла,
в мрачни дни за да те теши.
Жената е и майчица засмяна,
с нежни ласки болката руши.
Жената е като стихия бяла
и снежна буря във студени дни,
но после като топло лято пак изгрява
и носи радост и щастливи дни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены
