17 oct 2007, 22:55

СТИХОПЛЕТСТВО 

  Poesía
1443 0 8

Безумия, прошепнати на глас,
покълват в утробата на мрака.
Зараждат се в късен час,
кълват ума ми като сврака.

Стаени, тъжни мисли
идват бързо подир тях,
отварят раните зарасли
и ето плета стих подир стих.

Не истини, извикани със страст,
а догадки прости, леконравни,
подхранват хартиената паст
и редя, редя думите бездарни.

Безумия, прошепнати на глас
в стаени, тъжни мисли,
не истини, извикани със страст,
а прости догадки недорасли.

© Диди Ф Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??