СТИХОПЛЕТСТВО
Безумия, прошепнати на глас,
покълват в утробата на мрака.
Зараждат се в късен час,
кълват ума ми като сврака.
Стаени, тъжни мисли
идват бързо подир тях,
отварят раните зарасли
и ето плета стих подир стих.
Не истини, извикани със страст,
а догадки прости, леконравни,
подхранват хартиената паст
и редя, редя думите бездарни.
Безумия, прошепнати на глас
в стаени, тъжни мисли,
не истини, извикани със страст,
а прости догадки недорасли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Ф Всички права запазени
