24 sept 2024, 20:33

Стихопърдение

514 1 5

Иска ми се да те изплющя,

ама тъй, че да ме помниш и с деменция!

Да проникна в твоята глава,

като дядо във аптеката след пенсия!

 

Но това далеч не се постига

с някаква небрежна лекота -

Всеки чак до края пише своя книга,

но запомня само важните неща...

 

А не виждам как ще ти набия 

нещо със такъв заряд, за вечност...

Стихосилата ми е сиромашия,

мек ми е, уви, на словото ми мечът... 

 

Тъй че, колкото си мога, си плющя,

със силата на паяче пърдящо,

а съгласен си, далече е това,

от гърмеж събуждащ всички спящи...

 

18.09.2023.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...