Иска ми се да те изплющя,
ама тъй, че да ме помниш и с деменция!
Да проникна в твоята глава,
като дядо във аптеката след пенсия!
Но това далеч не се постига
с някаква небрежна лекота -
Всеки чак до края пише своя книга,
но запомня само важните неща...
А не виждам как ще ти набия
нещо със такъв заряд, за вечност...
Стихосилата ми е сиромашия,
мек ми е, уви, на словото ми мечът... ...