Стихопърдение
Иска ми се да те изплющя,
ама тъй, че да ме помниш и с деменция!
Да проникна в твоята глава,
като дядо във аптеката след пенсия!
Но това далеч не се постига
с някаква небрежна лекота -
Всеки чак до края пише своя книга,
но запомня само важните неща...
А не виждам как ще ти набия
нещо със такъв заряд, за вечност...
Стихосилата ми е сиромашия,
мек ми е, уви, на словото ми мечът...
Тъй че, колкото си мога, си плющя,
със силата на паяче пърдящо,
а съгласен си, далече е това,
от гърмеж събуждащ всички спящи...
18.09.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
