27 sept 2009, 23:08

Стихотворение

  Poesía » Otra
1.7K 0 12

не ми е дадено да разбера света

по мъдрите художници  на глобуса

в историите за жени които

очакват своя Одисей

не е достатъчно

 

 

не е достатъчно

                      да преживея

двугърбите истории на изгрева

които винаги са ми напомняли за залез

 

умората от идното познание

прераждането в мостове към сушата

откриването на измити острови

покрити с бебешкия пух на есента

 

не е достатъчно

 

не е достатъчно да оживея

до тази сутрин

                     и до другата

до гнилите зъби на всяко лято

когато връщането ще е преко силите

 

и всички откривателства са глупост

щом нощите се издължават вечно

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стиховете ти са като медитация за същността на вселената - колкото повече четеш, толкова по - дълбоко в себе си навлизаш...
    Стих след стих, не спирам да се чудя чии са тези уникален стил и дълбочина, които човек не бил могъл да обърка?
    Е, познах те по "Малките обувки на жената"...
    Благодаря за удовлетворението да те чета!
  • !!!
  • Прекрасен стих! Поздрави!
  • Харесах!!!Поздрав!!!
  • Много е хубаво!
    Не е достатъчно...трябва да напишеш още хубави неща!
    Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...