Sep 27, 2009, 11:08 PM

Стихотворение

  Poetry » Other
1.7K 0 12

не ми е дадено да разбера света

по мъдрите художници  на глобуса

в историите за жени които

очакват своя Одисей

не е достатъчно

 

 

не е достатъчно

                      да преживея

двугърбите истории на изгрева

които винаги са ми напомняли за залез

 

умората от идното познание

прераждането в мостове към сушата

откриването на измити острови

покрити с бебешкия пух на есента

 

не е достатъчно

 

не е достатъчно да оживея

до тази сутрин

                     и до другата

до гнилите зъби на всяко лято

когато връщането ще е преко силите

 

и всички откривателства са глупост

щом нощите се издължават вечно

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стиховете ти са като медитация за същността на вселената - колкото повече четеш, толкова по - дълбоко в себе си навлизаш...
    Стих след стих, не спирам да се чудя чии са тези уникален стил и дълбочина, които човек не бил могъл да обърка?
    Е, познах те по "Малките обувки на жената"...
    Благодаря за удовлетворението да те чета!
  • !!!
  • Прекрасен стих! Поздрави!
  • Харесах!!!Поздрав!!!
  • Много е хубаво!
    Не е достатъчно...трябва да напишеш още хубави неща!
    Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...