не ми е дадено да разбера света
по мъдрите художници на глобуса
в историите за жени които
очакват своя Одисей
не е достатъчно
не е достатъчно
да преживея
двугърбите истории на изгрева
които винаги са ми напомняли за залез
умората от идното познание
прераждането в мостове към сушата
откриването на измити острови
покрити с бебешкия пух на есента
не е достатъчно
не е достатъчно да оживея
до тази сутрин
и до другата
до гнилите зъби на всяко лято
когато връщането ще е преко силите
и всички откривателства са глупост
щом нощите се издължават вечно
Стих след стих, не спирам да се чудя чии са тези уникален стил и дълбочина, които човек не бил могъл да обърка?
Е, познах те по "Малките обувки на жената"...
Благодаря за удовлетворението да те чета!