27.09.2009 г., 23:08

Стихотворение

1.7K 0 12

не ми е дадено да разбера света

по мъдрите художници  на глобуса

в историите за жени които

очакват своя Одисей

не е достатъчно

 

 

не е достатъчно

                      да преживея

двугърбите истории на изгрева

които винаги са ми напомняли за залез

 

умората от идното познание

прераждането в мостове към сушата

откриването на измити острови

покрити с бебешкия пух на есента

 

не е достатъчно

 

не е достатъчно да оживея

до тази сутрин

                     и до другата

до гнилите зъби на всяко лято

когато връщането ще е преко силите

 

и всички откривателства са глупост

щом нощите се издължават вечно

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стиховете ти са като медитация за същността на вселената - колкото повече четеш, толкова по - дълбоко в себе си навлизаш...
    Стих след стих, не спирам да се чудя чии са тези уникален стил и дълбочина, които човек не бил могъл да обърка?
    Е, познах те по "Малките обувки на жената"...
    Благодаря за удовлетворението да те чета!
  • !!!
  • Прекрасен стих! Поздрави!
  • Харесах!!!Поздрав!!!
  • Много е хубаво!
    Не е достатъчно...трябва да напишеш още хубави неща!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...