21 oct 2015, 18:55

Стихотворение

  Poesía » Civil
552 0 0

                                                         Стихотворение

 

Сядам и под молива се ражда стихотворение,

едно мое лично творение.

за живота изказано мнение,

с чувства,мисли в ден обикновен,

то е частица от мен.

 

Като мое дете е всяка моя творба

то ражда се и ви го показвам сега.

За доброто и лошото в този свят

с моя жизнен опит "богат".

 

За ценностите от миналия век,

богатство е когато има ги човек.

За Честноста забравена от мнозина.

За Вярата,за Любовта между двамина

и това повтаря се всяка година.

 

Седя,пиша...и Вярвам аз

че Човеци има между нас!

Защото хората са много по света,

но Човеците са малко

истината е това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...