21 oct 2015, 18:55

Стихотворение

  Poesía » Civil
554 0 0

                                                         Стихотворение

 

Сядам и под молива се ражда стихотворение,

едно мое лично творение.

за живота изказано мнение,

с чувства,мисли в ден обикновен,

то е частица от мен.

 

Като мое дете е всяка моя творба

то ражда се и ви го показвам сега.

За доброто и лошото в този свят

с моя жизнен опит "богат".

 

За ценностите от миналия век,

богатство е когато има ги човек.

За Честноста забравена от мнозина.

За Вярата,за Любовта между двамина

и това повтаря се всяка година.

 

Седя,пиша...и Вярвам аз

че Човеци има между нас!

Защото хората са много по света,

но Човеците са малко

истината е това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...