Oct 21, 2015, 6:55 PM

Стихотворение

  Poetry » Civic
550 0 0

                                                         Стихотворение

 

Сядам и под молива се ражда стихотворение,

едно мое лично творение.

за живота изказано мнение,

с чувства,мисли в ден обикновен,

то е частица от мен.

 

Като мое дете е всяка моя творба

то ражда се и ви го показвам сега.

За доброто и лошото в този свят

с моя жизнен опит "богат".

 

За ценностите от миналия век,

богатство е когато има ги човек.

За Честноста забравена от мнозина.

За Вярата,за Любовта между двамина

и това повтаря се всяка година.

 

Седя,пиша...и Вярвам аз

че Човеци има между нас!

Защото хората са много по света,

но Човеците са малко

истината е това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...