Oct 21, 2015, 6:55 PM

Стихотворение

  Poetry » Civic
556 0 0

                                                         Стихотворение

 

Сядам и под молива се ражда стихотворение,

едно мое лично творение.

за живота изказано мнение,

с чувства,мисли в ден обикновен,

то е частица от мен.

 

Като мое дете е всяка моя творба

то ражда се и ви го показвам сега.

За доброто и лошото в този свят

с моя жизнен опит "богат".

 

За ценностите от миналия век,

богатство е когато има ги човек.

За Честноста забравена от мнозина.

За Вярата,за Любовта между двамина

и това повтаря се всяка година.

 

Седя,пиша...и Вярвам аз

че Човеци има между нас!

Защото хората са много по света,

но Човеците са малко

истината е това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...