21.10.2015 г., 18:55

Стихотворение

549 0 0

                                                         Стихотворение

 

Сядам и под молива се ражда стихотворение,

едно мое лично творение.

за живота изказано мнение,

с чувства,мисли в ден обикновен,

то е частица от мен.

 

Като мое дете е всяка моя творба

то ражда се и ви го показвам сега.

За доброто и лошото в този свят

с моя жизнен опит "богат".

 

За ценностите от миналия век,

богатство е когато има ги човек.

За Честноста забравена от мнозина.

За Вярата,за Любовта между двамина

и това повтаря се всяка година.

 

Седя,пиша...и Вярвам аз

че Човеци има между нас!

Защото хората са много по света,

но Човеците са малко

истината е това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...