9 ago 2012, 12:01

Стихотворение на прицел

  Poesía
1.1K 0 15

Извинете ме, господа недорасли,

че  във сивото внасям корекции.

Разкроявам скуката многопластова,

но не съм шивач на конфекция.


Мойте думи имат широки размери -

стягат ги тесногръди критици.

И не могат никакви милиционери

да ги закопчаят с белезници.


Свободата - тази износена дреха,

все така ми стои елегантно.

И не във ласкателства диря утеха -

разпилени слова без поанта.


Извинете ме, от суета обзети,

че сивото бродирам с бял тигел.

Че нищя кърпените ви куплети

от тенекийки, вързани със тел.


Знам, че към мене насочвате мерници,

но поетът не може да мрази.

И думите ми днес са просто редници,

без пагони, звезди и лампази...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така и трябва - широко скроени...!!!
    "Мойте думи имат широки размери -
    стягат ги тесногръди критици.
    И не могат никакви милиционери
    да ги закопчаят с белезници."
  • Отново попадам на поетичен бисер...Бог днес е благосклонен към мен. Лирическият демонстрира едно силно, болезнено его, ранявано в житейските битки. Но както знаем, капаните на егото са ужасни. От творбата лъха познатата чепатост, неумело афиширана... Хареса ми и това, че е застъпена темата за суетата - непреходна и обичана от много автори, също обаче неумело, с неприкрито негодувание към различно мислещите, почти се чува едно изръмжаване някъде между иначе перфектните рими.
    Благодаря ти, Поете! След такъв финален стих останах безмълвен. Пишете все така уникално и неповторимо! нека Бог е с вас когато останете сам...
  • ама ти бельо ли носиш?!
  • Определено в сайта се заселват врачки, баячки и недипломирани психиатри,
    след като с един прочит ти правят веднага психологически портрет...няма да се изненадам ако отгатнат и размера на бельото ми някой ден
  • Усилие, което заслужава уважение.../Някой писа преди време, че авторът не бил суетен... да,само е надменен, и това ако не е суета.../

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...