Стихотворение на прицел
Извинете ме, господа недорасли,
че във сивото внасям корекции.
Разкроявам скуката многопластова,
но не съм шивач на конфекция.
Мойте думи имат широки размери -
стягат ги тесногръди критици.
И не могат никакви милиционери
да ги закопчаят с белезници.
Свободата - тази износена дреха,
все така ми стои елегантно.
И не във ласкателства диря утеха -
разпилени слова без поанта.
Извинете ме, от суета обзети,
че сивото бродирам с бял тигел.
Че нищя кърпените ви куплети
от тенекийки, вързани със тел.
Знам, че към мене насочвате мерници,
но поетът не може да мрази.
И думите ми днес са просто редници,
без пагони, звезди и лампази...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
