voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
19 abr 2009, 19:16  

След нея...

1.5K 0 34

И тази любов си отиде ранена,

нарамила нашите грешки.

След нея останаха куп нерешени

въпроси –съмнения тежки.

 

Но други я чакат – от нас  по-различни.

При тях ще се спре, без да пита. 

А ние пак чуждата обич ще сричаме

и в стихове ще я опишем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Благодаря, Никол! М)
    А ти, Тома, не ме чети, щом пиша клишета.

  • asizi (Nina Toshich)
    asizi (Nina Toshich)
    прекрасно ! просто една перла в короната...
  • Tomad (Тома Кашмирски)
    Tomad (Тома Кашмирски)
    Ами прочетох го няколко пъти и с положителност стигнах до извода, че не ми хареса особено. Някак си е клише. Нищо лично, просто мнение. Поздрав.
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Светлината рядко озарява душата ми, Васко.
    Но когато се случи, бързам да я вплета в стих.
    Този е един от тях и съм щастлива, че го прочете.
    ----------
    Мила Маги, тази жадувана красота присъства винаги в твоите стихове.
    Затова я виждаш и тук.
    Една нежна прегръдка вече лети към теб!
    ----------
    Здравей, Веска!
    Ти пак си тук. И аз се усмихвам.
    Благодаря ти, Слънчице!
    Прегръщам те с обич!

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    докосване е...
    до жадуваната красота...невъзможна и толкова прекрасна...
    с обич, мила Елица...светъл стих!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0