19 abr 2009, 19:16  

След нея...

1.5K 0 34

И тази любов си отиде ранена,

нарамила нашите грешки.

След нея останаха куп нерешени

въпроси –съмнения тежки.

 

Но други я чакат – от нас  по-различни.

При тях ще се спре, без да пита. 

А ние пак чуждата обич ще сричаме

и в стихове ще я опишем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Никол! М)
    А ти, Тома, не ме чети, щом пиша клишета.

  • прекрасно ! просто една перла в короната...
  • Ами прочетох го няколко пъти и с положителност стигнах до извода, че не ми хареса особено. Някак си е клише. Нищо лично, просто мнение. Поздрав.
  • Светлината рядко озарява душата ми, Васко.
    Но когато се случи, бързам да я вплета в стих.
    Този е един от тях и съм щастлива, че го прочете.
    ----------
    Мила Маги, тази жадувана красота присъства винаги в твоите стихове.
    Затова я виждаш и тук.
    Една нежна прегръдка вече лети към теб!
    ----------
    Здравей, Веска!
    Ти пак си тук. И аз се усмихвам.
    Благодаря ти, Слънчице!
    Прегръщам те с обич!

  • докосване е...
    до жадуваната красота...невъзможна и толкова прекрасна...
    с обич, мила Елица...светъл стих!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...