19.04.2009 г., 19:16  

След нея...

1.5K 0 34

И тази любов си отиде ранена,

нарамила нашите грешки.

След нея останаха куп нерешени

въпроси –съмнения тежки.

 

Но други я чакат – от нас  по-различни.

При тях ще се спре, без да пита. 

А ние пак чуждата обич ще сричаме

и в стихове ще я опишем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Никол! М)
    А ти, Тома, не ме чети, щом пиша клишета.

  • прекрасно ! просто една перла в короната...
  • Ами прочетох го няколко пъти и с положителност стигнах до извода, че не ми хареса особено. Някак си е клише. Нищо лично, просто мнение. Поздрав.
  • Светлината рядко озарява душата ми, Васко.
    Но когато се случи, бързам да я вплета в стих.
    Този е един от тях и съм щастлива, че го прочете.
    ----------
    Мила Маги, тази жадувана красота присъства винаги в твоите стихове.
    Затова я виждаш и тук.
    Една нежна прегръдка вече лети към теб!
    ----------
    Здравей, Веска!
    Ти пак си тук. И аз се усмихвам.
    Благодаря ти, Слънчице!
    Прегръщам те с обич!

  • докосване е...
    до жадуваната красота...невъзможна и толкова прекрасна...
    с обич, мила Елица...светъл стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...